Отопление с Конвенционални системи за отопление (радиатори, конвектори, климатици, духалки и др.)
Konvencionalni-sistemi-za-otoplenie
Отоплителните тела с конвенционален принцип на отопление, загряват въздуха, той става по лек и се издига към тавана, където по-студената повърхност на тавана го охлажда, той става по-тежък и отново се придвижва надолу до пода на стаята. Този цикъл се повтаря и предизвиква циркулация на въздуха в помещението, причиняваща неприятни разлики между температурата на въздуха от пода до тавана, както и разпространение на прах, дим, шум, миризма и емисии на CO2. Като резултат от по-ниските температури при пода на помещението се получава неприятният ефект – “студени крака” , което принуждава да се повиши температурата в помещението, респективно да се увеличи работата на отоплителните уреди, от там и повишаване на месечната сметка за ток. Повишаването на средната температура в помещението води до изсушаване на въздуха в стаята. Конвенционалните отоплителни системи губят значително количество енергия (топлина) при преноса на топлината от уреда който я генерира, до помещението в което ще се употреби. В повечето случай е необходима тръбна инсталация за пренасянето на затоплената вода от котела, камината, печката и др., до радиатора който ще топли помещението. Колкото по-дълга е тази тръбна система, толкова по-големи са загубите на топлинна енергия. Конвекторни уреди, използващи въздуха за пренос на топлината образуват силни въздушни течения, които сами по себе си изискват по-висока стайна температура за чувство на комфортна топлина. При отопление с климатик, духалка или конвекторен радиатор, усещането за топлинен комфорт е при 25°С-26°С. В повечето случаи датчика за температура при климатиците е високо горе във вътрешното тяло, което допълнително изисква зададена по-висока температура, защото както знаем топлото се движи нагоре. В такъв случай, ако средната стайна температура трябва да е 23°С-24°С, на климатика трябва да е зададена 28°С-29°С.