Анталия – евтиният лукс на <<турската ривиера>>

Анталия – евтиният лукс на <<турската ривиера>>

Когато преди повече от половин век по българското Черноморско крайбрежие се появяват първите „прадядовци” на днешните курортни комплекси, в Турция от морски туризъм като че ли „нямат хабер”. Но през следващите десетилетия, усвоили световния в т.ч. и нашия опит, отчели доходността на сектора, съчетали в един съвременен продукт история, природни дадености, национални традиции и целенасочено създавана база, подредили туризма сред националните си приоритети, комшиите се домогват до по-високите нива в световното класиране на морските дестинации. Нещо повече – привличат част от „нашия” руски и немски пазар, да не говорим, че все повече българи предпочитат да почиват по турското крайбрежие. И никой не може да ни обвини в липса на патриотизъм, ако вместо край Варна или Бургас решим да почиваме, да речем, край Анталия. И предимно в Анталия…

Защото на брега на „Турската Ривиера” нашенецът може да си „удължи” лятото с месец-два, може да пристигне с чартърен полет по-евтино, отколкото с кола от София до морето, а за едни и същи пари по свой джоб и вкус по интернет може да подбере, а след това на място да получи точно това, което е очаквал. Изненадите са със знак плюс. Родните туроператори, специализирани в „износа” на български туристи в Турция, очевидно узряха до по-добрия вариант вместо с автобуси това да става с чартърни полети, както и че самолетите могат да излитат не само от София. Стартирал предпазливо преди години с един-два полета в края на сезона от Варна, сега трансферът от морската столица обхваща периода от края на август до края на октомври - девет поредни едноседмични почивки. И едва ли само все още топлото и по това време Средиземно море (25 - 27ºC), кара варненеца да загърби морето под носа му. Впрочем, в самолета най-малко са тези, които за пръв път летят за Анталия, много повече го правят за втори, трети и т.н. път. Едни са си харесали един курорт (дори един хотел) и ходят само там, други – редуват курортите за разнообразие.

 Град Анталия е разположен в Югозападна Турция край едноименен залив на Средиземно море, което турците си го наричат Акдениз. Той е основан през ІІ век пр. Хр. от пергамския владетел Атал ІІ (220-138 г. пр. Хр.) и първоначално е носил името Аталия. Много векове преди и след това тези земи, както и цяла Мала Азия, поради особеното си „кръстопътно” географско положение са владени от перси, гърци, римляни, византийци, селджуки, създали ядрото на турската държава в края на ХІІІ век (Осман І). Империята достига своя апогей през ХVІ век при Сюлейман Великолепни, който владее територии в Европа, Азия и Африка. Бавният разпад приключва до началото на ХХ век. На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република с пръв президент Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците). Съхранила културно-историческите паметници на развиващата се цивилизация, надхвърляща по неофициални данни милион жители, днешна Анталия е корабостроителен, металургичен и текстилен център с динамично развиващи се в района й морски курорти с 300 слънчеви дни годишно.

Това, което в Анталия струва повече от реално изхарчените пари, е добронамереността на комшиите към всеки гост, качеството на един модерен, комплексен и атрактивен туристически продукт, който допълнен от културно-исторически впечатления остава в съзнанието задълго, ако не и завинаги.

Крайбрежието Лара


Крайбрежието Лара

Крайбрежието Лара, което започва буквално от покрайнините на Анталия и се простира на около 20 км, е най-динамично развиващата се курортна зона в цяла Турция, където през последните години са построени „хотелите на бъдещето”. Близостта до летището означава, че в сравнение с Аланя например тук дните за почивка са с два повече, защото не ги изяждат трансферите или неудачното разписание на полетите.

  
повече »

Еднодневни екскурзии в Анталия


Еднодневни екскурзии в Анталия

 Естествено, да се ходи на екскурзия от Анталия за Израел е неефективно предприятие. Българинът може да стане хаджия с екскурзия от София, която е два пъти по-дълготрайна и толкова по-евтина. Не трябва обаче да се пропускат няколко „вътрешнотурски” екскурзии, чиито цени се колебаят от 50 (еднодневни) до 120 (двудневни) долара.  Най-интересният еднодневен автобусно-яхтен исторически вариант включва посещение в древния град Мир(а), основан през V век пр. Хр. (днешен Демре), съхранил гръко-римски амфитеатър и скални гробници от ликийското царство. Тук в църква от византийски произход през 325 г. е погребан Свети Николай Чудотворец, въпреки гоненията на римляните проповядвал християнството по тези земи. 

  
повече »

Турската кухня и алкохол.


Турската кухня и алкохол.

 Не трябва много време, за да се формира изводът, че турската национална кухня е по-екзотична и разнообразна от българската. Седмица не стига дори да се опита всичко. Онова „Ultra” в дефиницията на системата за хранене означава също безплатно шотландско уиски, френски коняк и немска бира (турската „Efes” е по-добра), загадъчни алкохолни производни, сладолед, хот-дог, местното гьозлеме (нещо в палачинка), ежедневно зареждане на минибара в стаята с газирани напитки. Единствено безименни са вината. Те се леят от бутафорни дървени бъчвички съответно от „червения” и „белия” кран. До тях течността постъпва по инсталация, която излиза изпод земята. Единственото категорично турско питие е местната „ракъ” – нещо между българска анасонлийка и гръцко узо. Турската алкохолна гордост се пие леко побеляла след смесване с вода. Експертите в заниманието твърдят, че правилно е ракията де се сипва във водата и в никакъв случай обратното, както практикуват алкохолиците – аматьори.

  
повече »