Ромът вика: Махнете ромите!
Потенциали на напрежението
Анелия УЗУНОВА
Една лятна сутрин в София, кв. Орландовци в разгара на ромската криза - вървят майка и син-тинейджър роми. Майката казва с типичния си ромски акцент: "Щели да махат мангалите, ама ти си трай!"
Чувам това с ушите си. А предишна вечер на протестите имаше и роми, които искаха сънародниците им /хората от същия етнос, които са преселници в квартала и крадат/, да бъдат изселени. Разделението е не само на българи и роми, но и между самите роми. Те се делят на цигани и мангали, на местни, които живеят в къщи, и на пришълци, които живеят в гетото в някакво подобие на колиби. Делят се на такива, които си плащат тока, и такива, които нямат ток и вода, или и да имат - не си ги плащат. И най-вече се делят на работещи и крадящи. И последното е най-меродавното деление, което може да има в гражданското общество. Тези, които си изкарват хляба с честен труд и подготвят децата си за това, образоват ги - имат място в обществото, а другите - не само, че нямат място там, а и мястото им е на местата за отнемане на свобода. И това е едниственият добър адрес, който може да им бъде предложен.
Тези, които работят са в състояние да имат къща, ток и да пратят детето си на училище, другите, които търсят по-лесния начин - кражбата, нямат място между хората.
Когато мечката играе при съседите... София, кв. Бенковски
Тук не може да се говори за гето и за повсеместни кражби, не. Но мястото е емблематично за потенциално зреещ проблем. В кв. Бенковски, съседен на Орландовци, на улица Оралица, в чиято далечина - стигаща до полето, пресичаща реките, водещи към пречиствателната станция - живеят, незнайно къде, няколко ромски семейства-пришълци. Виждам ги много ясно - те всеки ден вървят по улицата, излизайки от нищото и ровят в контейнерите за боклук. Носят огромни пластмасови бутилки от минерална вода, които да напълнят някъде. Водят децата си. Децата им играят на детската площадка. Понякога просят по къщите - детски колички, с които да си събират отпадъци за вторични суровини, храна, дрехи. Книжки не искат, ако им дадеш - ги подхвърлят някъде, за какво са им?! Тези хора на пръв поглед съществуват точно на тази улица. Но ако отидеш надолу, да ги потърсиш, попадаш в нищото, там, където се губят къщите и номерата, трудно ще видиш къде всъщност живеят... Скрили са се като полски мишки някъде под земята сред бунището около криволичещия път. Обитават остатъци от оборите на някогашното ТКЗС. Някои са приютени от човек, който е купил тези обори, и ги използва за нещо си.
1. Първи казус - работливите
Възрастно, работливо семейство роми - мъж и жена, което работи по къщите, е на страната на изпищелите от ромите българи в Орландовци. "Те много крадат, не искат да работят. И хазаина ни окрадоха - докато бяхме там, една нощ, изнесоха от двора един тон желязо. Но ние какво да направим, те бяха 10-12 души, ако излезем - ще ни убият. Казвахме му да не държи там това желязо." Това разказват Иванка и Петър - така ще ги нарека - не това са имената им, но носят български имена или поне с тях се представят. Наистина са работливи и старателни. Почистват дворове, боядисват огради, копаят ровове, пренасят пръст. Мъжът дори има строителни умения и го викат да прави мазилка. Той е на около 65, жената - няма и 60, но вече са прадядо и прабаба.
Те са дошли в Бенковски отнякъде, няма значение откъде. Живеят без течаща вода. В студените дни на зимата молят някой познат от първите български къщи на улицата, на когото са работили, да им налее вода от бойлера, защото обществената чешма е спряна, за да не замръзне и няма от къде.
Те не са опасни. Те са дори симпатични с тяхната старателна работа, с това, че са задружно семейство, винаги са заедно и са подръка, ако на някой му потрябва помощ.
НО! Те са предтечите на казус номер 2.
2. Втори казус - наследниците не ходят на училище
Работливите възрастни роми-пришълци имат дъщеря, която също е в Бенковски. Тя има три деца. Те са много красиви, и може би умни. Най-голямата внучка е вече майка на две малки момиченца. Има и момче, и момиче - тинейджъри. Никой от тях не ходи на училище, защото нямали с какво да ги изпратят, нямали дрехи, обувки, чанти. Но всъщност тези деца не ходят голи, напротив - все събират отнякъде дрехи и са си облечени. Казват, че родителите им работят. Не е ясно какво, сигурно и тях - където ги извикат, значи биха могли да пратят децата на училище. Тези деца не са нито окъсани, нито гладни. Момичето, да я наречем Перла, защото истинска черна перла, е зеленоого, с прелестна усмивка и дълги, извити мигли като на индийка от сериал. Какво я чака - бебета, като кака й, в най-добрия случай. И тези деца сега не са опасни, само са симпатични и мили. Иска ти се нещо да им дадеш, да им помогнеш.
3. Казус номер три - многодетното семейство в малкия обор
В оборите живее и семейство мъж и жена с четири деца и петото на път. Майката и бащата всеки ден се разхождат до центъра на квартала, също носят туби с вода. Дори жената - с напредналата си бременност - мъкне огромната туба, издута и тежка повече от корема й. Децата им - най-голямото и то на детеродна възраст вече - по-рядко се мяркат, стоят си у дома, вероятно. Но от малки ровят в контейнерите за дрехи и други полезни неща. Това семейство основно се облича от боклука и при това изглежда сравнително спретнато за такъв гардероб. Тези деца също не ходят на училище и едва ли са в състояние да съберат документите за детски надбавки. Стои въпросът защо, когато живееш в малка пристройка от съборен обор, и имаш четири деца, раждаш още едно. Защо живееш там - в абсолютната пустош, сред незаконното сметище и смърдящите реки на пречиствателната, чиито корита често са задръстени от боклуци. Без адрес, далече, далече на края на град София.
Опасност от бъдещето
Тези три групи от роми, които са сред пришълците в Бенковски или изчерпват всички пришълци-роми не изглеждат опасни, но те бързо се множат и вероятно не след дълго ще оформят цяло гето като това в Орландовци и ще твърдят - ние сме оттук, ние сме родени тук. И това ще бъде вярно.
Необразованите деца, които дори не могат да четат, вероятно са потенциалните хора извън закона. Защото те трудно ще започнат да работят черна работа. Засега искат пари от тях, а когато старите не могат вече да им дават? Затова какво да мислим? Опасни ли са възрастните Иванка и Петър или не? Самите те не са опасни, дори са интегрирани по някакъв начин. Но техните внуци, които не учат, не работят и от много рано раждат деца - неграмотни, скитащи по улицата, те са потенциално опасни. Не са полезни за самите себе, нито за обществото.
Има ли брожение в Бенковски?
Петнайсетнина-двайсет българи се обединиха, събраха се на площад Биримирци да говорят срещу тези пришълци и смятат да поискат от кмета на район Сердика - Тодор Кръстев, и от кмета на София - Йорданка Фандъкова, да влязат в ролята си и да вземат мерки срещу тези незаконни заселници - малките корени на голямото гето, чиито клони се протягат към бъдещето.
Вътрешен коментар
В Орландовци нещата вече са се разраснали. Полицай, който има представа за нещата в квартала /пожелал да остане анонимен/, коментира: "Няма къща в която не е влизано /крадено - б.а./. Но въпросът няма решение. Това са хора, няма как да бъдат изгодени. Ако бъдат премахнати жилищата им от едната поляна, те ще отидат на другата. А и тук има само 1000 роми. Много повече са в други квартали и българите там дори не смеят да им се опълчат. Проблемът е повсеместен."
4. Казус номер четири - искрите на пожара припламват
Побоят над семейство роми, връщащи се от църква, в автобус и на спирка в кв. Дружба в София. Баща и двамата му синове-близнаци на около 17 години са нападнати с боксове и бити в автобуса и на спирката, на която слизали. Бащата се опитва да прикрние децата си и е най-тежко ранен, остава в Пирогов, синовете се оттървават с отоци по главите. Близки и познати се притичат на спирката, заливат ги с вода да ги свестя, дълго чакат линейката. Коментарат ядосано, че докато и някой българин не пострада, няма да се спрат...
Историята е потресаваща. Момчетата са симпатични и мили, при това вярващи християни. Майката - притеснена. Съседите - уплашени полуагресивни като ръмжащи кучета, които могат добри и свестни, но могат да бъдат и опасни, ако някой ги нападне. Привижда се вече искрата, която аха да запали черджето от речта на Бойко Борисов.
Той може и да напълни Орландовци с полицаи, но не може да предотврати нападенията на скинари над роми и на ядосани роми над беззащитни българи в цяла София и в цяла България.
