Волен Сидеров

Волен Сидеров

Волен Николов Сидеров

Волен Сидеров е роден на 19 април 1956 г. в Ямбол. Има по-голям брат, доц. д-р Пламен Сидеров.

Средното си образование е завършил при техникум по фотография. Няма данни да е служил в Българската армия. Преди повратните събития през 1989г. работи като фотограф в Националния музей за литература в София. Оттогава са и първите му литературни опити в сферата на поезията, както и предполагаемите му (само по предположения) изяви като фотомодел в актови сцени.

Кариерата си на журналист, Сидеров започва в началото на 1990-те, като главен редактор във вестник „Демокрация“, а по-късно е заместник главен редактор във вестник „Монитор“. Според някои сведения, в края на 90-те години е бил пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз.

През 2002 година започва да учи теология в Шуменския университет, но прекъсва след първата година. Отказва да се яви на изпит за възстановяване на студентските си права на 1 април 2007 г., поради големия журналистически интерес, но по-късно продължава образованието си. През 2009 година успява да завърши по съкратен индивидуален план за обучение.

2000-та година му носи наградата на Съюза на българските журналисти. Автор е на три книги: “Бумерангът на злото”, “Властта на Мамона”, “Българофобия". Те са посветени на световната конспирация и разобличават антибългарската политика на определени политически кръгове у нас и в чужбина. Според книгите на Сидеров малка група от масони контролира света с помощта на марионетни държавни глави и международни организации.

Живот в политиката:

През 2003 година Сидеров се кандидатира за кмет на София, но получава под 2000 гласа.

Първата си и голяма известност Волен Сидеров придобива с предаването „Атака“ по телевизия „Скат“, в което изразява личните си позиции по отношение на проблемите в страната. Той често е обвиняван в расизъм заради острите му изказвания по адрес на нееднаквото третиране на българите спрямо циганите и турците в България и настояването му циганската престъпност да се пресече с цялата строгост на закона. Всъщност при всяко по-тежко престъпление или злоупотреба, Сидеров настоява за цялата строгост на закона и твърди, че управляващите не са способни да управляват страната. Оценките за тези му изказвания варират от „евтин популизъм“ и „език на омразата“ до „само Волен ще оправи България“ и „новият Левски“.

През 2005 година Волен Сидеров се опитва да регистрира партия с името на предаването си. Целта е участие в парламентарните избори, но тъй като регистрацията е забавена, Сидеров участва на изборите с няколко други националистически организации обединени в Национален съюз „Атака“.

Съюзът получава 296 848 или 8,2% от валидните гласове на изборите и образува четвъртата по големина парламентарна група. През следващите месеци възникват конфликти с някои от съюзниците, например със Съюз на патриотичните сили и войните от запаса Защита и Нова Зора в следствие на което някои депутати са изгонени от парламентарната група. Партията „Атака“ получава регистрация едва след изборите.

Волен е кандидат за президент на изборите през 2006. Стига до балотаж, който загубва от Георги Първанов с 597 175 на 1 780 119 гласа.

Някой политически изказвания:

За Българската политическа класа:

На първото заседание на 40-то Народно събрание от 11 юли 2005 г., той нарича българската политическа класа „грухтящи прасета, в безчувствени топки лой, глухи за проблемите и страданията на българския народ“.

Още - обвинява народния представител Филип Димитров в „хомосексуална зависимост“ и съпричастност към структурите на бившата Държавна сигурност („доносник на Държавна сигурност“, „явочник“, и „отявлен хомосексуалист“).

За ДПС :

В своите изказвания В. Сидеров говори за "турцизация" и "ислямизация" на България, за „турски мекерета, предатели и ибрикчии“. Нарича ДПС „част от една политическа мафия“. За Ахмед Доган казва: „Той се гаври с българския парламентаризъм и този човек се хвали открито, че има обръч от фирми, вероятно мафиотски, с които той всъщност съществува.“

Анти-дискриминационни :

По време на предизборните обиколки преди първия тур, в Кърджали, Волен Сидеров направи следните изказвания:

„Всички християни и мюсюлмани, които се наричат българи да се борят за единна и неделима България, в която да живеят с равни права и задължения.“

„"Атака" никога не е заставала срещу малцинствата. Всички български патриоти са добре дошли при мен, без значение от раса, етнос и религия“.

„Какво общо имат Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Христо Бисеров и Лютви Местан с трудовите мюсюлмани, които с честен труд си изкарват прехраната. За тези хора, които биват лъгани, ние сме еднакво загрижени.“

„"Атака" е за равни права и задължения, тя не е расистка или ксенофобска“.

„Планът на българофобите“ :

Изказване на първото заседание на Четиридесетото обикновено Народно събрание на Република България:

„...През този 8-годишен период беше извършен гигантски геноцид на българската нация. По настояване на външни, враждебни на България, фактори от нашия народ се предвижда да останат 3,5-4 млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни. Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи. Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни. Стотици хиляди хронично болни измират и в момента, защото мафиотски фирми на довчерашния кабинет правят нечисти сделки с живота и здравето на българите. Защото роднини на довчерашната министърка на околната среда въртят търговия с лекарства за раковоболни и по тази причина лекарства няма и стотици хиляди българи, болни от рак, днес са подложени на бавна, мъчителна агония.“

Срещу Сидеров фигурират две съдебни дела:

Първото е Сидеров и „Граждани срещу омразата“

В началото на 2006 година Обществена коалиция „Граждани срещу омразата“ заведе иск срещу Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация и насаждане на омраза. Искът се основава на Закона за защита срещу дискриминация, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Международния пакт за граждански и политически права и Конституцията на Република България.

Решението:

Състав на Софийски районен съд (СРС) с председател Иво Дачев на 21 юли 2006 осъжда Волен Сидеров по едно от осемте дела. Присъдата е: да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления, и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Според съда, със свои изказвания той е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и е нарушил правото на свобода от дискриминация. Искането за публично извинение се отхвърля.

Второто:

/Исковете са недоказани/

Съдия Марияна Георгиева от Софийския районен съд е отхвърлила като недоказани исковете срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров за тормоз и подбуждане към дискриминация на основа на сексуалната ориентация. Без уважение остава и искането Сидеров да бъде осъден да се извини публично и да спре да прави дискриминационни изявления във връзка със сексуалната ориентация.

Искът е заради няколко изказвания на лидера на "Атака". Сред тях е това от парламентарната трибуна отпреди година, когато Сидеров нарича Филип Димитров „отявлен хомосексуалист“. Обидни според ищците са и думите му: „…всевъзможни изявления на всякакви гей организации, педерастко-лесбийски сборища и прочее се отразяват широко и мощно“, „…най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи…!“

Семейно положение:

Волен Сидеров живее дълги години на семейни начала с журналистката Капка Георгиева, бивша съпруга на Кин Стоянов. Приел е нейния син Димитър Стоянов. На 11 ноември 2006 г. те оформят съжителството си с граждански и църковен брак, Капка приема фамилията Сидерова. Ритуалите са проведени в град Кърджали. Кумове са директорът на телевизия СКАТ Валери Симеонов и Женя Баракова. Венчавката (църковният брак) е извършена от отец Боян Саръев.

Преди сватбата са публикувани изказвания на кмета на Кърджали Хасан Азис, че Ахмед Доган е склонен да им кумува и подари сватбено пътешествие до Ефес, Турция.



Коментари