Инфрачервени лъчи

Инфрачервени лъчи

Лъчи инфраред

Infracherveni-lachi

Инфрачервено (infrared – под червено – след червено)лъчение или инфрачервени (топлиннилъчи – (намиращи се след червената област на спектъра), представлява електромагнитно излъчване, породено от отделянето на фотони от възбудени йони или атоми при промяната на енергетичните им нива от по-високи към по-ниски. Дължината на инфрачервените вълни варира от 0,7 до 350 μm, в електромагнитния спектър те заемат мястото от края на червената зона на видимата светлина до микро-вълновото лъчение. Различната дължина на инфрачервените вълни се обуславя от температурата на излъчващото тяло. Колкото температурата на излъчващия обект е по-голяма, толкова по-малка (къса) е дължината на топлинните вълни и интензитетът им е по-висок и колкото температурата на излъчващия обект е по-малка, толкова по-дълга е дължината на вълните и съответно, интензитетът е по-нисък. Т.е. температурата на излъчващото тяло е обратно пропорционална на дължината на вълната. В близост до тела с висока температура, основните обекти излъчващи инфраред лъчение, човешката кожа усеща силно изразен топлинен ефект благодарение на инфрачервените лъчи, оттам идва и най-често срещаното им наименование – топлинни лъчи. Всяко тяло (обект) с температура по-висока от абсолютната нула (-273,15 С), излъчва инфрачервени вълни. Основният и най-голям обект излъчващ инфрачервено лъчение е Слънцето.

Инфрачервените лъчи ,  са открити през 1800-та година от британския астроном и физик Уилям Хершел. Той установил съществуването им след като изучавал спектъра на бялата светлина и топлинното въздействие на отделните спектрални зони. Силно чувствителният термометър, който използвал, показал най-голяма температура в зоната от спектъра на червена светлина и най-вече след нея. Този фактор доказал наличието на лъчение в невидимата за човека светлинна зона. Тези лъчи са наименувани инфрачервени или топлинни. Дължината на инфрачервените вълни варира от (0,7 до 350)µm, те се разделят на три основни групи – къси, средни и дълги в зависимост от температурата на излъчващия обект, колкото по-висока е температурата, толкова по-къса е дължината на вълната и обратно, колкото по ниска е температурата, толкова по дълга е  вълната. Главните обекти излъчващи инфрачервено лъчение са топли тела, Най-големият и най-мощен обект, познат на човечеството, излъчващ инфрачервени лъчи е Слънцето, с повече от 70% от цялото му излъчване.

Свойства на инфрачервените лъчи


Свойства на инфрачервените лъчи

Инфрачервени лъчи-свойства

Infracherveni-lachi-svoistva

Инфрачервеното излъчване е невидимо за човека без специални приспособления.Инфрачервените лъчи напълно се подчиняват на оптичния закон.Характеризират се със свойства подобни на видима светлина – 
отражение и пречупване, но поради факта, че дължината на тяхната вълна е по-голяма имат своите специфични различия. С най-високи показатели на отражение на инфрачервените лъчи, са веществата – злато, сребро, мед и алуминий, средни показатели на отражение има желязото, а най-ниски – водата и въглеводорода. Инфрачервените лъчи безпроблемно преминават през вакум, запрашени или задимени области. Поради естеството на образуване на инфрачервените лъчи, преминаването на атоми или йони на по-ниски енергетични нива, фотоните им са с по-ниска енергия и респективно с по-ниска честота. При проникване в тялото, инфрачервените лъчи загряват мускули и тъкани в дълбочина от 4мм. Това усещане се изпитва най-силно при студени зимни дни и ясно небе, Слънцето ни грее и усещаме приятно затопляне игнорирайки студения заобикалящ ни въздух. Също така при залез Слънце, на плажа морският бриз ни охлажда, но Слънцето приятно ни топли.

  


Коментари