Кристалина Иванова Георгиева
Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София.
Майка ѝ е от град Любимец, а баща ѝ е внук на революционера и политик от Елена Иван Кършовски.
Образование и специализации:
Завършва политическа икономия и социология във ВИИ „Карл Маркс“ (сега Университет по национално и световно стопанство) през 1976. През 1986 защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ“.
Научна кариера:
Започва научна кариера в УНСС през 1977, където се издига от асистент до доцент. Гостува в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика (1987-1988), както и в Университета на Южния Пасифик (във Фиджи) и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход. Прави допълнителни специализации по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище. Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 е вицепрезидент на Световната банка, отговарящ по въпроси, свързани с устойчивото развитие.
Номинация за правителството на ГЕРБ
В периода преди парламентарните избори през 2009 името на Георгиева се споменава като възможен министър-председател на България. След убедителното представяне на ГЕРБ, и заемането на този пост от неформалния тогава лидер на партията Бойко Борисов, се появява информация, че Георгиева е поканена за негов първи вицепремиер, като се планира тя да следи ресорите енергетика и екология, с вероятни широки правомощия и по отношение на икономическата политика на кабинета. По-късно обаче става известно, че Георгиева няма да се включи в правителството, което тя обяснява с „важни ангажименти в Световната банка“.
Номинация за еврокомисар:
На 19 януари 2010 се разпространява съобщение от кабинета на председателя на Европейската комисия Барозу, че българското правителство е номинирало Георгиева на мястото на Румяна Желева, след като предната кандидатура се проваля при изслушването на кандидатката в Европейския парламент. Кристалина Георгиева първоначално отказва официален коментар за номинацията си, обяснявайки че това е въпрос на преговори между България и Европейската комисия. Министър-председателят Борисов от своя страна потвърждава, че ресорът на българския еврокомисар се запазва, но също отказва да назове името на Георгиева като нов кандидат докато не разговаря още веднъж с председателя Барозу.
По-късно обаче Кристалина Георгиева споделя в интервю, че „международното сътрудничество, хуманитарната помощ, реакция при кризи е работа, която ѝ е позната, тъй като Световната банка работи много близко със системата на организацията на ООН, с Червения кръст“ и затова с благодарност приема предложението на българското правителство, допълвайки, че това е портфейл, който добре съвпада с опита ѝ в Световната банка. Тя коментира, че „сега трябва да се концентрираме да покажем най-доброто от себе си, това е най-важната задача“. Според източници в Европейската комисия, Георгиева е добре приемана там, тъй като се смята за надпартийна, експертна кандидатура.
На 21 януари 2010 председателят Барозу се среща с Георгиева, като след срещата коментира, че „г-жа Георгиева притежава солиден международен опит и познания, с които ще допринесе съществено в качеството си на еврокомисар“. От срещата също става ясно, че бъдещият български еврокомисар ще запази първоначално определения за Желева ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“.
На 3 февруари 2010 Комисията по развитие в Европейския парламент изслушва Кристалина Георгиева. Оценката, дадена от членовете на комисията е „изключително добро представяне“: Кристалина Георгиева показва задълбочени познания по ресора, който ѝ е възложен. Одобрението за нея отваря пътя към гласуване на комисията „Барозу II”.
Работа като еврокомисар:
На 9 февруари 2010 г. Георгиева поема поста член на Европейската комисия, отговарящ международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи - по-малко от месец след земетресението в Хаити. Тя координира хуманитарната помощ, предоставена от държавите-членки на ЕС, като в резултат на нейната активна намеса Съюзът става основен донор на засегнатата държава.
Тя координира европейската реакция при силното земетресение в Чили и при наводненията в Пакистан като посещава на място засегнатите райони. Георгиева пътува до Сахел, за да се запознае с нуждите, породени от дългосрочния проблем с изхранването на населението; до Дарфур, за да привлече внимание към "забравения" конфликт там, и до Киргизстан в отговор на внезапно избухналия конфликт.
В рамките на ЕС, Георгиева отговаря за координация на действията на държавите-членки при реакция на бедствия. От началото на мандата й експертна и материална помощ беше оказана след наводненията в Румъния и Полша. През октомври 2010 г. Георгиева посети западна Унгария, засегната от разлив на токсична червена кал от хвостохранилището в Айка.
Освен реакцията при конкретни кризи комисар Георгиева работи по три основни приоритета на нейния мандат, а именно, изграждане на капацитет на ЕС за реакция при кризи, създаване на Европейски доброволчески корпус, предвиден от Лисабонския договор, и преглед на плана за действие на ЕС по т.нар. Консенсус за хуманитарната помощ. Тези усилия ще положат основите на бъдещи законодателни предложения.
Заради работата си в Европейската комисия, през октомври 2010 Кристалина Георгиева е номинирана за престижната титла "Еврокомисар на годината", ежегодно отличие на влиятелния европейски вестник "Юръпиън войс". Носителят на титлата се избира с онлайн гласуване до 31 октомври всяка година. На 30 ноември е наградена с отличието и е обявена освен това за "Европеец на годината".
Към настоящия момент Еврокомисарят за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева е силно ангажирана и съпричастна към бедствието в Япония и военно-политическите събития в Либия.
Още:
На 7 март 2011г. Европейският комисар Кристалина Георгиева бе обявена за най-влиятелната жена в България, след като зае челната позиция в класацията “100-те най-влиятелни жени на България“, изготвена от вестник “Пари“. Ранглистата се прави за пръв път у нас по критерии на шведската медийна група Bonnier, собственик на в. “Пари“, която е изготвяла подобни класации в много европейски страни.
Изискванията са адаптирани за българската среда с помощта на социологическата агенция “Алфа Рисърч“.
Семейно положение:
Кристалина Георгиева е омъжена и има едно дете.