»ван  остов

»ван  остов

»ван …орданов  остов

»ван  остов е роден на 23 декември 1949 в —офи€. –одителите му са …ордан √енков (р. 1923) и ѕоликсена ƒимитрова.

ѕрез 1967 година завършва средно образование в 18-о —ѕ” " ирил и ћетодий" (—ќ” "”ил€м √ладстон") - —офи€. Ѕил е работник в —лаботокови€ завод - —офи€ и аеролог в »нститута по хидрологи€ и метеорологи€ - —офи€. ѕрез май 1970 кандидатства в конкурса на Ѕ√ј Ѕалкан за летци/авиодиспечери (15/15 души)и след проведените юни-юли медицински прегледи и психотехнически тестове от 600 кандидати се класира за летец. «аминава в кра€ на август за гр.  ременчук (”крайна), където е летателното училище  Ћ”√ј (сега -  ременчугский летный колледж) и учи месец и половина. Ќапуска след получено известие, че е приет в резервите във ¬исши€ икономически институт Д арл ћарксУ —офи€ . Ѕил е началник "ѕланов отдел" в «авода за преработка на харти€ - гара »скър, —офи€.

ѕрез 1974 г. се дипломира във ¬исши€ икономически институт Д арл ћарксУ в —офи€ със специалност политикономи€, а през 1981 Ч в —офийски€ университет Д лимент ќхридскиУ със специалност Дћатематическо моделиране на икономическите процесиУ. «ащитава във ¬»» през 1983 дисертаци€ на тема Д»кономически растеж, структура и фактори в производствената сфераУ за научна степен кандидат на икономическите науки (сега: доктор по икономика).

ѕрез 1974г. работи като началник на планови€ отдел в ƒ—ќ Д¬торични суровиниУ.

¬ периода 1974Ц1982 г. е асистент във ¬»» (днес ”ниверситет за национално и световно стопанство).¬ъв ¬исши€ машинно-електротехнически институт Д¬ладимир ЋенинУ (преименуван през 1995 на “ехнически университет - —офи€) постъпва през 1979 г. като старши асистент в  атедра Дѕолитическа икономи€У на ÷ентъра по идеологически дисциплини. —тава главен асистент (1981) и доцент (1992) в  атедра Д“еори€ на пазарното стопанствоУ на —топански€ факултет.

¬ъв връзка с назначаването му за старши асистент за  остов са писани доноси, в които е обвинен, че отхвърл€ икономическите схващани€ на “одор ∆ивков. ¬ проверката на доносите, извършена от ръководител€ на катедрата проф. јлексиев, се казва: Д»ван ….  остов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. “ой познава много добре произведени€та на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа системаУ. остов много активно е разработван от ƒ— за възгледите му за пазарната икономика, определени като антикомунистически.

ќсновни области на научна и преподавателска дейност: политическа икономи€, факторен и клъстърен анализ в икономическите изследвани€, сравнителни изследвани€ на икономическото развитие, динамични модели в икономиката. јвтор на научни публикации и монографии. ƒо 1989 работи като научен консултант на Ќ»» по прогнозиране на социално-икономическото развитие на Ѕългари€. ”частва в разработването на прогнози за развитието на Ќационални€ стопански комплекс за нуждите на ƒържавната планова комиси€ и ћинистерски€ съвет.

ѕрез декември 2008 е удостоен с първи€т "ѕочетен знак за човеколюбие и благотворителни дела" на Ѕългарски червен кръст.

»ван  остов е член на Д»нтернет общество - Ѕългари€У от 2 март 2001г.

ћинистър председател:

ѕрез 1997 г., след сериозна икономическа криза, довела до хиперинфлаци€, правителството на Ѕългарската социалистическа парти€ (Ѕ—ѕ) с министър-председател ∆ан ¬иденов пада от власт две години преди кра€ на мандата си. Ќа последвалите парламентарни избори ќбединените демократични сили (ќƒ—) Ч коалици€, водена от »ван  остов, печели мнозинство в български€ парламент, и той заема поста министър-председател на –епублика Ѕългари€.

 абинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от кризата икономически и социални реформи в Ѕългари€.  остов е първи€т министър-председател след 1989, който остава на поста пълен четиригодишен мандат. ѕравителството на »ван  остов стабилизира финансовата система, въвеждайки финансов режим на валутен борд, провежда мащабна,повсеместна приватизаци€ и постав€ началото на период на устойчив икономически растеж.

¬ъв външната си политика правителството продължава лини€та за членство в ≈вропейски€ съюз. ѕрез декември 1999 Ѕългари€ получава покана да започне преговори за присъедин€ване, които стартират през февруари 2000 г. ѕравителството подава молба за членство в Ќј“ќ през същата година. ѕрез 1999, по време на войната в  осово, въпреки оглавените от Ѕ—ѕ обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на Ѕългари€ на авиаци€та на Ќј“ќ за удари срещу —ъюзна република ёгослави€. —ъщевременно кабинетът отказва на –уси€ въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в ѕрищина, и не допуска бежанци от конфликта в  осово да получат убежище в Ѕългари€.

ѕо време на неговото управление, в Ћиби€ са задържани шест български медици, обвинени за умишлено зараз€ване на деца със —ѕ»Ќ. “огавашни€т шеф на Ќационалната разузнавателна служба ген. ƒимо √€уров за€в€ва по Ѕ“¬ в началото на 2007 г., че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. «апочва съдебен процес срещу т€х, придобил особена попул€рност в последвалите години поради издадените смъртни присъди. ѕо повод вече пред€вените обвинени€ за зараз€ване със —ѕ»Ќ към петте сестри и лекар€, в публичното пространство се тиражира фразата на  остов за медиците: Дјми ако са виновни?!У. ѕо-късно  остов и правителството търп€т критики, че не е обърнато сериозно внимание в началото на процеса и престъпно са бездействали.  остов не се среща с ћуамар  адафи, въпреки че е изрично призован за това от Ќадежда ћихайлова в докладна записка от кра€ на 1999. ѕрез февруари 2002 г. Ќародни€т съд на Ћиби€ прекрат€ва делото за заговор срещу държавата, поради липса на доказателства. ѕрез следващите години срещу медиците са започнати нови дела, които довеждат до издаване на смъртни присъди.

ѕо време на своето управление,  остов получава прозвището  омандира. ѕолитическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобр€ват категоричната му политическа позици€ по спорни въпроси.

Ќа 2 март 2001 г. по време на среща с представители на световната »нтернет общност об€в€ва решение за компютъризаци€ на българските училища с парите, получени от втори€ GSM-лиценз. –ешението на кабинета му е отменено от министъра на финансите в кабинета —акскобургготски Ч ћилен ¬елчев.

—ледуправленски период:

Ќа проведените парламентарни избори в Ѕългари€ през юни 2001 ќƒ— получава около 18% от гласовете. ѕобедител е създаденото 2 месеца по-рано Ќационално движение —имеон ¬тори (Ќƒ—¬). »ван  остов подава оставка като председател на —ƒ—.

—лед загубата на изборите,  остов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни из€ви и не се изказва от парламентарната трибуна. Ќай-често тиражираното об€снение за поведението му през периода е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ќƒ—. ѕрез 2003 г. в интервю за bTV  остов отрича това и об€сн€ва мълчанието си с умора от 4-годишното управление.[13] ≈динственото си публично изказване в този период  остов прави на XIII Ќационална конференци€ на —ƒ—. ¬ него той за€в€ва, че н€ма да промен€ позициите си спр€мо моментните настроени€ на избирателите и нарича българите Днарод в кавичкиУ.

ѕрез 2004 г. »ван  остов напуска —ƒ— поради несъгласие с новото ръководство, начело с Ќадежда ћихайлова и оглав€ва новосъздадената парти€ ƒемократи за силна Ѕългари€ (ƒ—Ѕ).

ѕреди »зборите за ≈вропейски парламент през 2009 ƒ—Ѕ и —ƒ— сключват съюз и »ван  остов става съпредседател на новосъздадената коалици€ от партии —ин€та коалици€, заедно с ћартин ƒимитров.

јферата —апио:

Ќа 24 март 1992 г.  остов в качеството си на министър на финансите в 79 правителство на Ѕългари€ подписва разрешение, с което фондаци€ Д—апиоУ една седмица да осъществ€ва безмитен внос на стоки. ‘ондаци€та е собственост на бивши€ депутат от —ƒ— във ¬еликото народно събрание ясен «латков. ¬ъпреки че разрешението е парафирано като Деднократно, по изключениеУ, фондаци€та го размножава и с него внас€ н€колко големи пратки. ясен «латков усп€ва да внесе в Ѕългари€ стоки за около 5 милиона долара.

Ќ€колко месеца по-късно в пресата се по€в€ват обвинени€, че разрешението е издадено в нарушение на въведени€ през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации.

ѕрез 1994 г. е съставена анкетна комиси€ към Ќародното събрание, ко€то установ€ва, че фондаци€ Д—апиоУ е нанесла щети на държавни€ бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 долара.

»ван  остов е обект на критики и по скандала с ‘ондаци€ ƒемокраци€. “ой започва през 2003г., двадесет дни преди местните избори същата година, с публикаци€ на руски€ бизнесмен ћайкъл „орни във вестник “руд (вестник, който се държи от “ошо “ошев, таен агент на бившата ƒържавна —игурност). ¬ не€ изгонени€т от Ѕългари€ ћайкъл „орни обвин€ва бивши€ премиер »ван  остов, че през 2001 година, малко преди парламентарните избори го е изнудвал за пари.

—емейно положение:

»ван  остов е женен за ≈лена √ригорова (р. 16 юли 1949). ƒвамата се запознават през 1967 година в —лаботокови€ завод - —офи€. »ван и ≈лена са венчани през 1974 г в ƒрагалевски манастир. »мат две дъщери - яна и ћина, кръстени също в ƒрагалевски€ манастир. »мат и двама внука - »ван и ¬иктор.


 оментари



»збрани сайтове  остов